Книгата на мъртвите служи като практическо ръководство, за да помогне на починалия да се ориентира в задгробния живот, да избегне клопките и да постигне положителен резултат в присъдата на боговете. Сложните илюстрации и йероглифи в книгата демонстрират художествените постижения на древен Египет и дават представа за техните религиозни вярвания. Влиянието на книгата  се простира отвъд древен Египет, с нейните теми и идеи, резониращи в по-късната религиозна и философска мисъл.

„Египетската книга на мъртвите“, известна още като „Книгата на идването на деня“, е един от най-значимите и добре запазени религиозни текстове от древен Египет. Този древен ръкопис предоставя ценна информация за вярванията, ритуалите и мирогледа на древните египтяни относно смъртта, задгробния живот и пътуването на душата. Ще изследваме произхода, съдържанието и значението на този забележителен текст.

Исторически контекст

Темите и вярванията в Книгата на мъртвите са се развили с течение на времето в древноегипетската култура по няколко начина:
Ранни ритуални практики: Най-ранните предшественици на Книгата на мъртвите могат да бъдат проследени до текстовете на пирамидите, които са били изписани по стените на пирамидите на фараоните по време на Старото царство (около 2686-2181 г. пр.н.е.). Тези текстове се фокусират главно върху осигуряването на безопасното преминаване на фараона в отвъдния живот и наблягат на кралските ритуали и защита срещу злонамерени сили.
Разширяване на достъпа до задгробния живот: С течение на времетор вярванията и ритуалите, свързани с отвъдния живот, се разширяват отвъд фараоните, като включат благородниците и, в крайна сметка, обикновените хора. Тази промяна води  до разработването на текстове по време на Средното царство (около 2055-1650 г. пр. н. е.), които са предназначени за по-широка аудитория.
Новото царство (около 1550-1070 г. пр. н. е.) бележи появата на Книгата на мъртвите като цялостен наръчник за хората да се ориентират в задгробния живот. Той включваше по-стандартизиран набор от заклинания, наблягащи на етичното поведение, моралната отговорност и значението на Маат (истина, справедливост и ред).

Прочети също: Въведение в Древноегипетската религия

Смисълът

Било е оформено учението за Незримия “свят”, за връзката между нашия “свят” и нивата на Отвъдното. Ако “Текстовете на пирамидите” от Старото царство решавали проблема за следсмъртното битие на царя, то пред поданиците стоял въпросът как да поемат по стъпките на своя повелител и служейки му, да се докоснат и те до благата на Отвъдното.
Тъй като царят не бил човек, а бог, то той единствен притежавал духа Ба (Бай), който след “смъртта” отлитал и се смесвал с върховното божество. До края на Старото царство Ба имали само царете и останалите богове. Едновременно с това царят ставал Осирис, а наследникът му – Хор. Царската гробница е свидетелство за вярата в нуждата от нетленен труп (мумията), макар че редица данни сочат, че през епохата на Старото царство мумията вече не е нужна за следсмъртното битие и може да се разглежда просто като традиция.

Разбирането на книгата на мъртвите изисква осъзнаване на политеистичната система от вярвания на древен Египет, включително пантеона на боговете, техните роли и взаимодействието им с хората. В нея е описана практиката на мумифициране, подчертавайки значението в древноегипетските погребални ритуали и запазването на тялото за отвъдния живот.

Съдържание на книгата

Книгата съдържа сбор от заклинания, химни и молитви. Тези заклинания често се наричат „глави“ и служат за различни цели. Решаващата част от книгата, е церемония, която е имала за цел да възстанови способността на починалия да вижда, чува, говори и яде в задгробния живот. За това в тези церемонии се отварят очите, ушите, устата и ноздрите.

Чрез заклинанията се поддържа дейността на сърцето и органите, предпазва се от задушаване, заклинания против ходене надолу с главата, против ядене на екскременти и нова смърт. Едновременно, пак чрез заклинания, покойният можел да се превърне “във всеки бог, в който желае да се превърне”, както и във всевъзможни форми.

Съдържа, също, декларации за невинност, където починалият отрича да е извършил конкретни грехове или морални прегрешения. Тези декларации имат за цел да разчистят пътя към отвъдния живот. Книгата ни предоставя подробни инструкции как да се ориентирате в коварното пътуване през Дуат, египетския подземен свят, и как да взаимодействате с различни божества.

Много версии на Книгата на мъртвите включват сложни илюстрации и йероглифи, изобразяващи сцени от задгробния живот и пътуването на починалия. За това се включва описания на ритуалите и предложенията, необходими за умилостивяване на боговете и осигуряване на благоприятна присъда в Залата на Маат, където сърцето на човек се претегля срещу перото на истината – това е класическата концепция за вечния живот.

Концепцията за Маат, представляваща истината, справедливостта и космическия ред, е повтаряща се тема в книгата. Починалият трябва да се приведе в съответствие с Маат, за да напредне в задгробния живот. Бог Озирис, владетел на отвъдния живот, играе важна роля. Анубис, богът на мумифицирането и защитник на починалия, ги води през Дуат.

В по- късен етап тя се прилага, като представлява вярването за вечния живот на душата. За да живее човек дълго на земята, трябва да твори само Истина. Да направи така, че плачещият повече да не плаче, да не прогонва човека заради имуществото на баща му, да не вреди на останалите, да се опазва да не наказва несправедливо, да не убива, а да наказва с удари и затвор и благодарение на това земята ще бъде уредена. Трябва да бъде наказан престъпникът, чиито намерения са разкрити. Бог знае кой е метежник и наказва греховете му с кръв. Не се убива човек, чиито достойнства се знаят и с когото заедно сте пяли писанията. И така, за да се отхвърлят обвиненията в Отвъдното, трябва да се върши добро и да не се греши през земния живот.

Типологията ‘Птах-Сокар-Озирис“ представлява мумиформено погребално божество като символ на живота след смъртта и е характерен елемент от погребалните ритуали на частните лица от висшата класа в късния период. Свитъкът съдържа 5 страници с йератичен шрифт с глави от Книгата на мъртвите.

Личен архив

Прочети също: Въведение в Древноегипетската религия

Вярвания и концепции

Централна за книгата е вярата в задгробния живот, където душата, наречена “кa“, се обединява отново с тялото (ба) и продължава своето съществуване.

Египтяните си представят душата като изключително тънък двойник, който възпроизвежда личността на човека в най-малки подробности, неговия ръст, цвят, движения, походка. Всеки път, когато някой от нас се появява в света, неговият двойник или както го наричат местните жители – неговият Ка, идва с него. Освен като двойник, ка се интерпретира като “жизнена сила”, “гений защитник”, “индивидуалност”, “личност”. Смятало се, че двойникът съпровожда човека във всички превратности на Земното му съществуване, следва го в гробницата и, което е по-важно, именно двойникът (душата) продължава да живее в отвъдното след смъртта на тленното тяло. Мъртвото тяло и изображението на Ка притежават обоняние. Оттук и огромното значение на горенето на тамян и прекадяването за култа.

В древноегипетската гробница помещението със статуята на покойния се нарича “двор на Двойника”. От надписите е ясно, че египтяните разглеждат изображението като “врата”, от която се появява изобразеният, т. е. Двойникът е това, живото, което е в изображението и което излиза от него. Текстовете недвусмислено подчертават, че художниците са творци на Отвъдното, т.е. на света на мъртвите. Отвъдното се свежда до живота на свързаната с изображенията реалност, т. е. оказва се, че невидимия свят се състои от множество малки, “частни” светове, всеки от които е толкова индивидуален и конкретен, колкото може да бъде всяка една гробница с нейните изображения. Този “свят на изображенията” съществува на фона на трансцеденталния “свят на трупа”, който поради силата на своята свръхестественост не може да бъде изобразяван, а се описва от заупокойните текстове.

В крайна сметка животът след напускане на тялото се разглеждал като паралелно съществуване на различни нива на “нетленния труп”, Името и Двойника, които били свързани с невидима нишка. Редица данни навеждат на мисълта, че целият този комплекс се задвижвал и управлявал от Името. Видно е, че дори и без Ба, простосмъртният египтянин си представял живота след смъртта като съществуване с повече възможности, главно поради факта, че човешката личност присъствала едновременно в няколко плоскости, освободена от оковите на тялото.

В текстовете Отвъдният свят е “запад”, “именти”, на египетски това е некрополът, Западът като посока на света, както и комплексната представа за отвъдното. В противоположната посока е изтокът – земята на бога, някъде там отвъд пределите на Източната пустиня, мястото, откъдето се появява Слънцето. През епохата на Старото царство представата за живота в Отвъдното се свежда до живота на Ка в гробницата. Първият преходен период и Средното царство вече са паралелни на царството на мъртвите, където властва богът на мъртвите Озирис. И накрая, през Новото царство може да се говори за свят (космос) на мъртвите.

Размисъл

Книгата на мъртвите приканва хората да разсъждават върху дълбоки въпроси за природата на душата, последствията от действията на човека и стремежа към справедливо и смислено съществуване. Чрез нея не само разбираме по-дълбоко миналото, но получаваме по-широка перспектива за трайното човешко търсене на смисъл, духовност и изследване на мистериите на съществуването. Наследството на книгата ни служи като свидетелство за непреходната сила на древната мъдрост и човешкото очарование от отвъдния живот.