Зекария Сичин (1920-2010), изтъкнат ориенталист и библеист, е роден в Русия и израства в Палестина, където придобива задълбочени познания по съвременен и древен иврит, други семитски и европейски езици, Стария завет, историята и археологията на Близкия изток. В продължение на много години работи като журналист и редактор в Израел, преди да се заеме с делото на живота си – „Хрониките на Земята“, поредица за праисторията на Земята.

Зекария Сичин е противоречив автор и изследовател, известен с алтернативните си интерпретации на древната месопотамска история, особено на шумерите. Най-известната му творба, „12-та планета“ (публикувана през 1976 г.), е част от неговата поредица „Хрониките на Земята“, където той представя своите уникални теории за произхода на човечеството и ролята на извънземните същества при оформянето на човешката цивилизация. Идеите на Сичин, макар и да не са широко приети от основните учени, са спечелили значителни последователи и са повлияли на различни теории за древните астронавти и алтернативната археология.

Той базира голяма част от работата си върху древни шумерски текстове, като глинени плочки и клинописни надписи, оставени от тази ранна цивилизация. Шумерите, които са живели в Южна Месопотамия (днешен Ирак) около 4500 до 1900 г. пр. н. е., често се считат за една от първите големи цивилизации на древния свят. Те са разработили ранни писмени системи, сложни градски центрове и пантеон от богове, които са повлияли на по-късните месопотамски култури, включително вавилонците и асирийците.

Прочетете също: Градовете в древен Шумер

Твърденията на Зекария Сичин

Едно от ключовите твърдения на Сичин е, че подробните познания на шумерите за слънчевата система, особено споменаването им на дванадесет небесни тела, включително Слънцето, Луната и планетите, са доказателство за контакт с напреднали извънземни същества. Той идентифицира тези същества като анунаките, които шумерите смятат за богове. Според Сичин анунаките идват от далечна, все още неоткрита планета, наречена Нибиру, която обикаля около Слънцето в удължена орбита и минава близо до Земята само на всеки 3600 години.

Теорията на Сичин предполага, че анунаките са играли пряка роля в създаването на човешките същества. Той тълкува шумерските текстове като показващи, че анунаките са дошли на Земята в търсене на злато и други ресурси. За да подпомогнат труда си, те генетично модифицирали ранните хора, смесвайки собствената си ДНК с тази на Хомо еректус, което води до създаването на Хомо сапиенс. Според него това обяснява не само бързия напредък на човешката цивилизация, но и почитта на древните шумери към своите богове и тяхното сложно разбиране на астрономията и астрологията.

За шумерите, боговете (анунаките) са били централни за всеки аспект от живота, от политиката и селското стопанство до правото и религията. Тяхната космология отразява вселената, управлявана от тези божествени същества, а небесата се разглеждат като физическо царство, където живеят боговете. Шумерските текстове, като „Енума Елиш“ (вавилонският епос за сътворението), описват как боговете са оформили света и са поддържали реда, като небесните събития се разглеждат като проява на божествена воля.

Прочетете също: Боговете в древен Шумер

Сичин вярва, че напредналите познания на шумерите по астрономия, включително тяхната осведоменост за планети като Уран и Нептун (които не са официално открити от съвременната наука много по-късно), могат да бъдат получени само чрез пряко взаимодействие с анунаките. Той твърди, че космологията на шумерите, астрономическите записи и митовете за боговете са доказателство за тези древни извънземни срещи.

Докато основните историци и археолози отхвърлят теориите на му като псевдонаука, неговите произведения продължават да пленяват читателите, които са привлечени от идеята, че произходът на човечеството може да е свързан с извънземни същества. Неговите интерпретации на шумерската митология са вдъхновили широк спектър от дискусии по алтернативна история, популяризирайки идеята, че древните астронавти са повлияли на развитието на ранните човешки култури.

Шумерите и политеизма

Шумерите вярвали в много богове, защото възприемали божественото като дълбоко замесено в работата на Вселената. Всеки Бог представлява определена космическа сила, природен феномен или обществена роля. Смята се, например, че анунаките са дошли от планета отвъд Нептун, наричана Нибиру, и са играли активна роля в оформянето на човешката цивилизация. Шумерите са виждали своите богове като същества, които контролират тяхната съдба и функционирането на космоса.

Тяхната любов към космоса, планетите и астрологията произлиза от тази вяра в космическия произход. Те виждали небесата като обиталището на боговете и се смята, че движенията на небесните тела влияят на човешките събития. Астрологията не е била просто метод за гадаене за шумерите, а наука, която разкрива волята на боговете. Изследването на звездите им позволи да разберат своето място във Вселената и да поддържат хармония с божествения ред.

Сичин твърди, че това очарование от космоса вероятно е възникнало от тяхното взаимодействие с анунаките, които, според неговата противоречива теория, са споделили знанията си за слънчевата система с шумерите. Ето защо древните шумерски текстове разкриват напреднало разбиране за планетите и небесните движения, което изглежда изпреварило времето си. За шумерите боговете не са били далечни същества, а  участници в космоса, което превръща тяхното изучаване на космоса във форма на преданост и търсене на по-дълбоко знание за техния произход.